На 1 март 1941 г., по решение на Дирекцията на народното здраве – София, в старата сграда на бившата Градска болница в Севлиево започва да функционира Държавен приют за епилептици.

За състоянието на изоставената болнична сграда д-р С. Феодоров пише:
“…загнили дъсчени подове с дупки по тях, на които излизат плъхове, разбити тавани, падаща отвсякъде мазилка, изпочупени врати и прозорци, строшени стъкла, никакъв източник за вода, разхвърлен, изхабен и бракуван инвентар…”

Първите служители на новооткритата болница са възпитателките Величка Ботева и Денка Неделчева, а първите медицински сестри – Димитрина Стефанова и Иванка Попатанасова, които поемат и санитарните грижи за хоспитализираните деца. Сред първите назначени са още Хубан Ванков – помощник-домакин, и Баю Баев – болногледач. Ръководството през първите седмици след откриването поема главният лекар на градската болница д-р Иван Филипов. Със заповед от юли 1941 г. за главен лекар е назначен д-р С. Феодоров.

Първата задача на ръководството е била да се създадат минимални условия за функциониране на едно невропсихологично лечебно заведение. Първоначално са били обзаведени само пет болнични стаи. Болницата не разполагала със средства и не е получавала помощ. Благодарение на персонала и част от болните са извършени най-належащите ремонти. Приютът разполагал с 40 легла и е обслужвал пациенти от цялата страна. До 1950 г. болницата е лекувала епилептици, а от 1955 г. – душевно болни от Търновски окръг. По това време е открито и диспансерно отделение.

Поради големия наплив на болни, Градският народен съвет – Севлиево отпуска нови терени през 1942 и 1955 г. В края на 1959 г. болницата вече разполага с 80 декара площ и ремонтирани сгради. След административната промяна през 1959 г. тя започва да обслужва душевно болни от Габровски и Търновски окръг. Към нея е прехвърлено и Общежитието за стари хора „Стоян Бъчваров“, което става павилион на болницата за възрастни хора с недъзи.

През 1963 г. са построени работилници, а през 1967 г. – надстройки на диспансера. По това време започва лечение чрез труд. Болницата разполага с няколко работилници: дърводелска, кошничарска, шивашка, металообработваща, плетачна и др. Пациентите, които били в състояние да упражняват труд, изработвали разнообразни изделия – метални рапиди, телени мрежи, ролки, щайги, кошници, фланели и други.

През 1969–1970 г. е построена нова болнична сграда. С протокол № 2 от 25 януари 1972 г. на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Габрово е взето решение за обособяване, считано от 1 февруари 1972 г., на Трудово лечебно стопанство (ТЛС) към Окръжната психиатрична болница – Севлиево, със самостоятелна стопанска и извънбюджетна сметка. Основната задача на стопанството е да осигурява трудово лечение на болните.

През годините ТЛС разширява материалната си база и производствена дейност: плетиво, шивалня, кошничарство, дърводелство, плетене на телени мрежи, пресов отдел, строителна група и др. Печалбата се разпределя между бюджета, за подпомагане на болните работници, възнаграждения на персонала и издръжка на болницата. Със заповед № 875 от 19 февруари 1975 г. на Министерството на народното здраве е създаден сектор към ТЛС за производство на материали и технически средства, необходими за стоматологични заведения и други клонове на здравеопазването.

През юни 1981 г. е разкрит консултативен психиатричен кабинет в Дряново към Окръжната психиатрична болница – Севлиево.

С постановление на Министерски съвет № 227 от 1994 г. (ДВ бр. 88/1994 г.) Психиатрична болница – Севлиево към Община Севлиево е преобразувана в Държавна психиатрична болница на пряко подчинение на Министерството на здравеопазването като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка от 1 януари 1995 г.

От юли 2024 г. ДПБ – Севлиево е акредитирана база за обучение на специализанти – лекари психиатри, медицински сестри и фелдшери.