“Като се помъча да хвърля поглед назад върху развитието на психоневрологичната болница на гр. Севлиево, винаги пред очите ми е началната картина на изоставената през 1941 г. стара болнична сграда. Загнили дъсчени подове с дупки по тях, на които излизат плъхове, разбити тавани, падаща от всякъде мазилка, изпочупени врати и прозорци, строшени стъкла, никакъв източник на вода, разхвърлен, изхабен и бракуван инвентар…Първата задача на ръководството на болницата беше да се създаде минимални условия за функциониране на едно психоневрологично лечебно заведение. Първоначално в него можеха да се обзаведат само пет болнични стаи. Болницата беше без средства, а се налагаше на всяка цена да се направи нещо, за да получи тя приличен вид и да се започне системно лечение на болните. За съжаление не се получаваше помощ отникъде. Благодарение на персонала и част от болните се извършиха най-належащите ремонти…”

• из статията “Как израсна психоневрологичната болница”, октомври 1966г., автор д-р С. Феодоров – назначен за главен лекар на болницата със заповед от юли 1941г., служил до 1-ви юли 1960 г.

Десетилетия по-късно, персонал и пациенти се съюзиха в името на общата цел. Персоналът остави титлите и официалното си облекло в кабинетите, и редом с ръководството на ДПБ Севлиево се включи в самоорганизирана акция по почистване на стари помещения и съоръжения – изнасяне на трупан с години ненужен инвентар. Захвърлен, набутан по всички възможни тъмни места, скрит, забравен.